|
|
 Новини 13:07 |
|
|
Еньовден – най-мистичният български празник |
Еньовден - един от най-мистичните български празници. Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е ключов ритуал за древните славяни и траки, а и много други племена и народи.
Еньовден е времето, когато окъпването в ранната утринна роса, набиранeто на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести. Нощта преди празника се характиризира с най-голямото тайнство според народните вярвания - звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. Разрушават се пространствените и времевите граници между горния и долния свят и действат различни свръхестествени същества - самодиви, вампири, паднали от небето змейове. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец.
На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината, затова всяко гадание се сбъдва. На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки, които се берат на
Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, кадето се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.
Днес Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според традиционните вярвания през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. празника са невен, вратига, комунига, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир.
В нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.
И днес, независимо от свръхмодерните комуникации и технологии Еньовден е един от най-почитаните празници. Може би защото неговата идея е вечна – идеята за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили, природните стихии и неизбежния кръговрат. |
24 Юни 11, 13:07
 Коментари (0)
|
|
Студио за традиционни и модерни изкуства "Софистик" 
